Нашата вродена имунна система – поглед отблизо
Нашата вродена имунна система

Нашата вродена имунна система – това е системата за бързо реагиране срещу бактерии, вируси и паразити. Тя е неспецифична, защото е насочена общо към патогените, а не срещу конкретен патоген. Нека се запознаем с нея отблизо и разберем как действа.

Четиво за 5 минути

Нашата вродена имунна система – най-простата и древна система за защита на живите организми от нашественици, която е съществувала от най-ранните етапи на еволюция. Това е нашата защитна система срещу грипа, обикновената настинка и други вирусни и бактериални болести. Тя предварително е програмирана още от раждането и остава непроменена докато сме живи. Вродената имунна система действа постоянно и за нея е характерна незабавната реакция на организма срещу чуждите микроорганизми. Тя е нашата първа линия на имунна защита.Тялото ни е изградено от приблизително 60 трилиона клетки и всяка една от тях притежава вродена имунна сила.

Как всъщност действа тя?

Отговорите на този въпрос са свързани с резултатите от научни биомедицински изследвания, направени през последните години, които обясняват как науката за насекомите спомага за разбирането на човешкия имунитет.

Жюл Хофман - учен в областта на вродената имунна система

През 1996 година Жюл Хофман (професор в “Института по молекулярна и клетъчна биология”, Страсбург, Франция) изследвал поведението на плодовата мушица (Drosophila melanogaster) след заразяването й с инфекция. Така той изучил основните аспекти на активиране на вродения имунитет и открил, че при инфектиране на плодови мушици с бактерии или вируси, тези от тях, които имали мутации в някои гени, включително и в Toll-гена*, умират, докато останалите успяват да се преборят с инфекциите. Жюл Хофман и неговите колеги установили, че  Toll-гена активира рецептори, намиращи се на повърхността на някои имунни клетки, които от своя страна имат способността да разпознават вредни микроорганизми и да активират вродената имунна система.

Брус Бойтлер е професор в „Центъра по генетика на имунната защита“ в Университета в Далас, САЩ. Заедно със своите колеги изследва поведението на опитни мишки  и усилено търси рецептори, които могат да активират вродения имунитет, реагирайки на вещества, отделяни от различни бактерии.

Една късна октомврийска вечер на 2011 година Брус Бойтлер намира писмо в електронната си поща, което го уведомява, че Нобеловата Асамблея при Каролински Институт го награждава с Нобелова награда за физиология или медицина*** . Поводът е неговото откритие на Toll-подобен рецептор (TLR 4) – първият известен рецепторен протеин на вродения имунитет в бозайниците.

Взети заедно откритията на Жюл Хофман и  Брус Бойтлер разкриват молекулярната сензорна система (Toll/TLR) на насекомите и бозайниците (включително и при човека). Тя предизвиква активиране на  вродената имунна система. Тези две открития им носят спечелването през 2011 година на Нобеловата награда за физиология и медицина.

Професор Шизуо Акира и екипът му откриват уникални клетъчни сензори, наречени “тол-лайк рецептори” (TLR). Тези сензори хващат чужди нашественици и ги унищожават с антибактериални и антивирусни вещества. Чрез действията на сензорите се предупреждават и съседните клетки за опасността, които на свой ред започват да отделят подобни вещества.

TLR-сензорите се намират най-често в клетъчната мембрана, но могат и да се срещнат и вътре в клетките. Тяхната защита е мигновенна, първична. Те реагират незабавно срещу нападащите врагове.

Патогените, които все пак успяват да проникнат в клетките, се сблъскват с вътреклетъчната детоксикация. Те биват разкъсани на молекулярно ниво при процес, наречен автофагия.

Вроден имунитет

Лимфоцити**, атакуващи вируси, концептуална компютърна илюстрация

* Toll-ген – ген, отговорен за ембрионалното развитие на плодовите мушици (открит от Кристиане Нюслайн-Фолхард, получила за това през 1995 година Нобелова награда за физиология или медицина)

** Т- и В-лимфоцитите са част от имунната система. В-клетките зреят в костния мозък и са отговорни за хуморалния имунитет. Tе действат чрез разпознаване на специфично място (антиген) на повърхността на патоген или чужд обект, с който се свързват, преди да произведат антитела за унищожаване на този антиген. Т-клетките се развиват в тимуса и участват в клетъчно-медиирания имунитет, който не разчита на антитела за борба с антигени, а активирането на други имунни клетки. Взаимодействието между В- и Т- клетките може да увеличи производството на В-клетъчни антитела.

*** Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки.

Разберете как влияе върху нашето здраве втората ни линия на имунна защита, запознайте се с механизма на нашия придобит имунитет и как той работи за нас.

Идея за статията: ‘Пътешествие към здравето’
Тема: „Нашата вродена имунна система – поглед отблизо“
Категория: Имунитет 
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Показване на всички коментари