Нашата вродена имунна система – това е системата за бързо реагиране срещу бактерии, вируси и паразити. Тя е неспецифична, защото е насочена общо към патогените, а не срещу конкретен патоген. Нека се запознаем с нея отблизо и разберем как действа.
Въведение в темата за вродената имунна система
Нашата вродена имунна система – най-простата и древна система за защита на живите организми от нашественици, която е съществувала от най-ранните етапи на еволюция. Това е нашата защитна система срещу грипа, обикновената настинка и други вирусни и бактериални болести. Тя предварително е програмирана още от раждането и остава непроменена докато сме живи. Вродената имунна система действа постоянно и за нея е характерна незабавната реакция на организма срещу чуждите микроорганизми. Тя е нашата първа линия на имунна защита.Тялото ни е изградено от приблизително 60 трилиона клетки и всяка една от тях притежава вродена имунна сила.
Как всъщност действа тя?
Отговорите на този въпрос са свързани с резултатите от научни биомедицински изследвания, направени през последните години, които обясняват как науката за насекомите спомага за разбирането на човешкия имунитет.
Как науката за насекомите спомага за разбирането на човешкия имунитет
През 1996 година Жюл Хофман (професор в “Института по молекулярна и клетъчна биология”, Страсбург, Франция) изследвал поведението на плодовата мушица (Drosophila melanogaster) след заразяването й с инфекция. Така той изучил основните аспекти на активиране на вродения имунитет и открил, че при инфектиране на плодови мушици с бактерии или вируси, тези от тях, които имали мутации в някои гени, включително и в Toll-гена*, умират, докато останалите успяват да се преборят с инфекциите. Жюл Хофман и неговите колеги установили, че Toll-гена активира рецептори, намиращи се на повърхността на някои имунни клетки, които от своя страна имат способността да разпознават вредни микроорганизми и да активират вродената имунна система.
Брус Бойтлер и неговото откритие за активиране на вродената имунна система
Брус Бойтлер е професор в „Центъра по генетика на имунната защита“ в Университета в Далас, САЩ. Заедно със своите колеги изследва поведението на опитни мишки и усилено търси рецептори, които могат да активират вродения имунитет, реагирайки на вещества, отделяни от различни бактерии.
Една късна октомврийска вечер на 2011 година Брус Бойтлер намира писмо в електронната си поща, което го уведомява, че Нобеловата Асамблея при Каролински Институт го награждава с Нобелова награда за физиология или медицина*** . Поводът е неговото откритие на Toll-подобен рецептор (TLR 4) – първият известен рецепторен протеин на вродения имунитет в бозайниците.
Взети заедно откритията на Жюл Хофман и Брус Бойтлер разкриват молекулярната сензорна система (Toll/TLR) на насекомите и бозайниците (включително и при човека). Тя предизвиква активиране на вродената имунна система. Тези две открития им носят спечелването през 2011 година на Нобеловата награда за физиология и медицина.
Професор Шизуо Акира и уникалните клетъчни сензори TLR
Професор Шизуо Акира и екипът му откриват уникални клетъчни сензори, наречени “тол-лайк рецептори” (TLR). Тези сензори хващат чужди нашественици и ги унищожават с антибактериални и антивирусни вещества. Чрез действията на сензорите се предупреждават и съседните клетки за опасността, които на свой ред започват да отделят подобни вещества.
TLR-сензорите се намират най-често в клетъчната мембрана, но могат и да се срещнат и вътре в клетките. Тяхната защита е мигновенна, първична. Те реагират незабавно срещу нападащите врагове.
Патогените, които все пак успяват да проникнат в клетките, се сблъскват с вътреклетъчната детоксикация. Те биват разкъсани на молекулярно ниво при процес, наречен автофагия.
Лимфоцити**, атакуващи вируси, концептуална компютърна илюстрация
Пояснения към статията за вродената имунна система
* Toll-ген – ген, отговорен за ембрионалното развитие на плодовите мушици (открит от Кристиане Нюслайн-Фолхард, получила за това през 1995 година Нобелова награда за физиология или медицина)
** Т- и В-лимфоцитите са част от имунната система. В-клетките зреят в костния мозък и са отговорни за хуморалния имунитет. Tе действат чрез разпознаване на специфично място (антиген) на повърхността на патоген или чужд обект, с който се свързват, преди да произведат антитела за унищожаване на този антиген. Т-клетките се развиват в тимуса и участват в клетъчно-медиирания имунитет, който не разчита на антитела за борба с антигени, а активирането на други имунни клетки. Взаимодействието между В- и Т- клетките може да увеличи производството на В-клетъчни антитела.
*** Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки.
И още...
Разберете как влияе върху нашето здраве втората ни линия на имунна защита, запознайте се с механизма на нашия придобит имунитет и как той работи за нас.
АНЕТА БОНЕВА
Създадел на рецепти само с растителни продукти и страстен почитател на вкусната здравословна храна
💜 Книгата е страхотна! 💜
„Вече пробвах няколко рецепти от книжката и съм изключително доволна! Най-голямата ми слабост са десертите и от тук взех страхотни идеи за здравословни изкушения, които мога да правя и за бебето си, без да трупам празни калории“.
– Мария Павлова
