Без да го осъзнаваме организмът ни работи денонощно над това ние да се чувстваме добре и да сме здрави. Сложни процеси управляват тялото ни и помагат на вътрешния ни свят да остане в състояние на симбиоза. Една от системите, отговорни за това, е нашата имунна система. Тя ни предпазва от болести още преди да сме усетили първите симптоми. С наближаването на зимния сезон можем да вземем някои мерки за да подпомогнем оптимално нейната работа. За целта обаче нека първо научим малко повече за имунната ни система и за начина, по който тя ни пази.
Какво всъщност представлява имунната ни система?
Имунната ни система представлява съвкупност от всички лимфни органи (костен мозък, тимус, лимфни възли, слезка, мукозно-асоциираната лимфоидна тъкан (МАЛТ) и лимфните съдове с лимфата) и произвежданите от тях клетки и белтъци. Сложен и жизненоважен, нашият имунитет е това, което ни пази от чужди организми, които носят външна генетична информация.
Класификация на видовете имунитет
Класификацията на видовете имунитет зависи от това дали разделението е на база функция, време на действие, произход и т.н. Що се отнася до видове имунна система според произхода им, ние разполагаме с две линии на имунна защита, за да се предпазим и борим срещу различни болести, вируси, инфекции, микроби и други чужди за тялото ни елементи. Това са по-добре известният ни придобит имунитет и така наречения вроден имунитет. За разлика от вродения ни имунитет, който се формира преди да сме се родили, придобитият имунитет възниква от момента на нашето раждане и се оформя в зависимост от заболяванията и антигени, които се опитват да навредят на тялото ни. След като преболедуваме даден вирус, нашия придобит имунитет се „научава” да различава конкретния вид чужда информация и при повторната й поява, реагира много по-бързо и ефективно, за да ни запази здрави. Важно е да се отбележи, че един от начините да „обучим” своя придобит имунитет от какво да ни пази, е да се ваксинираме. Така предоставяме на тялото си конкретния вирус и му даваме възможност да се научи как да ни пази от заболяването.
Преди да обърнем повече внимание на това как точно придобитият имунитет работи, е важно да се запознаем с някои основни видове клетки, които участват в този процес.
Кои клетки ни пазят и как всъщност работят?
Незаменим компонент от нашата имунна система са белите, несъдържащи хемоглобин, кръвни клетки, още наречени левкоцити. Те циркулират в кръвта и се транспортират до областта, в която се е развила инфекцията, като разпознават и неутрализират всички антигени, които могат да представляват заплаха за организма. Белите кръвни клетки са и съществени за възстановяването на наранени тъкани. Съществуват различни видове левкоцити в зависимост от техния размер и форма. Трите основни групи бели кръвни клетки, важни за нашия имунитет са гранулоцитите, моноцитите и лимфоцитите.
Гранулоцити
Гранулоцитите са бели кръвни клетки, които се образуват в костния мозък. Те се характеризират с едро сегментирано ядро и наличие на специфични гранули в цитоплазмата, видими под светлинен микроскоп.
Гранулоцитите са най-многочислената група от левкоцитите. Тяхното количество съставя около 50—80 % от всички бели кръвни клетки. Нормално в кръвта на човек има от 2 до 9 хиляди броя клетки от този вид на кубически милиметър. Гранулоцитите се разделят на неутрофили, еозинофили и базофили.
Моноцити
Моноцитите са между 4% и 8% от общия брой на белите кръвни клетки в кръвта. Те се развиват в костния мозък и от там постъпват в периферната кръв за кратко време (около ден), след което проникват в тъканите. Важна подгрупа от моноцитите са тъй наречените макрофаги. Макрофагите представляват диференцирани в тъканите моноцити. Откриват се в съединителната тъкан, черен дроб, бял дроб, кожата, централната нервна система, костите, бъбреците и слезката. В зависимост от това в кой орган се намират, те носят различни имена. Когато броят на макрофагите в гърлото, устната кухина, носа, кожата, белите дробове е недостатъчен, то рискът от развитие на болестотворни бактерии е много голям.
Лимфоцити
Лимфоцитите биват два вида – B и T лимфоцити. B-лимфоцитите узряват в костния мозък (и оттам B-, от англ. Bone marrow, костен мозък). Т-лимфоцитите узряват в тимуса (Т-от тимус). След узряването лимфоцитите попадат в кръвообращението. От своя страна Т-лимфоцитите се разделят на три подтипа: Т-убийци, Т-помощници и Т-супресори. Т-убийците разрушават чуждите антигени (заразени с вируси клетки, мутирали клетки, ракови клетки или клетки на присадена тъкан или орган) при директен контакт с тях и осъществяват клетъчния имунен отговор. Т-помощниците отделят вещества, наречени лимфокини, чрез които активират всички лимфни клетки. Лимфокините регулират и функцията на В-лимфоцитите. Т-супресорите пък подтискат имунния отговор.
Какво представлява имунния отговор и как белите кръвни клетки ни защитават?
Симптомите, които изпитваме при обикновената настинка, като течащият нос или кихането, са резултат от опита на тялото ни да отхвърли вирусни патогени. Но някои от тях все пак ще успяват да оцелеят и да застрашат нашето здраве. Тогава се включват левкоцитите и първите, които реагират на появилата се заплаха, са макрофагите и неутрофилите.
Първичният ни имунен отговор възниква при първа среща с даден чужд агент (например бактерии). Чуждият агент обикновено навлиза в организма чрез наранената кожа или през лигавицата на дихателната, храносмилателната или отделителната система. В мястото на навлизането възниква възпалителен процес и се натрупват макрофаги. Те буквално хващат и поглъщат бактериите, като ги разрушават.
Има обаче и моменти, когато усилията им могат да се провалят. Тогава на помощ идват Т-лимфоцитите, които получават информация за структурата на патогените. Тази информация се пренася от макрофагите, които дават инструкции на B-лимфоцитите да произведат антитела (видове белтъци, които подготвят антигените за разрушаване). Антителата се изстрелват от B-лимфоцитите като ракети и атакуват патогените, за да спрат движението им и след това макрофагите и неутрофилите ги поглъщат. Лимфоцитите не могат да вършат работата си без макрофагите. В комплексната реакция антиген-антитяло, ако макрофагите не предоставят информация за патогените на B-лимфоцитите, няма да бъдат произведени антитела.
След като погълне патогена, макрофагът представя неговия антиген на съответния помощник Т-лимфоцит. Щом Т-лимфоцитът разпознае съответния антиген, той започва да отделя лимфокини, които стимулират макрофагите към по-агресивни действия и те започват да поглъщат засегнатите клетки по-лесно.
Като използва този механизъм, тялото запазва информацията за структурата на нахлуващите патогени и по този начин имунната система разграничава различните антигени и реагира срещу всеки отделен антиген, ако същият нахлуе в бъдеще в тялото.
Информацията от първия контакт с болестта се запазва за следващото поколение антитела. Всеки път, когато същият патоген (бактерии, вируси, паразити, гъбички и т.н.) нахлуе, се произвеждат повече антитела и така придобитият имунитет става по-силен.
Особенности на имунния отговор
Тази имунна функция, основана на действието на лимфоцитите, наречена “придобит имунитет”, е определено животоспасяваща, но тя не е перфектна, защото реагира на точно определен патоген. Вирусите, които мутират много бързо, могат лесно да се приспособят, за да й попречат.
Имунната система също така е доста бавна. Отнема й от няколко дни до няколко седмици преди да се генерират антитела, тоест тя не действа незабавно срещу нахлуващите патогени. Първата реакция срещу нападащите врагове, която дава на лимфните клетки време да реагират ефикасно идва от друг имунен механизъм, така наречената “вродена имунна сила” или “вроден имунитет”. Имунните клетки макрофаги и лимфоцити започват да действат едва след този начален защитен механизъм.
Съвети за засилване и подпомагане на имунната система
Определящ фактор за оптималната работа на имунитета ни е състоянието на органите и лимфните пътища на лимфната ни система. Лимфните канали, освен да помагат за имунния ни отговор, също участват и в изчистването на „отпадъците” в тялото ни и за транспорта на мазнини в организма ни. Когато тези канали се запушат или претоварят, се получава тъй наречената лимфна стагнация. При това състояние лимфата не успява да се движи достатъчно свободно из лимфните пътища и функциите на нашата имунна система се забавят.
Хора, страдащи от лимфна стагнация, често изпитват главоболия, скованост в раменната област, проблеми със синусите и инфекции на ушите. Друг типичен симптом е задържането на вода.
Малки промени в ежедневието ни обаче биха могли да предотварят затлачването на нашата лимфна система и да допринесат за нормалното й функциониране. Практикуването на спорт, подпомага подобряването на мускулния тонус на горната част на тялото и съответно спомага за по-силни мускулни контракции, чрез които лимфната ни система работи. Редовните масажи в областта на раменете също оказват благоприятно влияние и могат да задвижат лимфния поток. Приемането на по-малки количества мазна храна непосредствено преди сън също може да помогне, защото ще даде шанс на лимфната ни система да се пречисти вместо да транспортира мазнините, които сме поели, и да ги усвоява.
Не на последно място, нивата ни на стрес също са от особено значение когато става дума за лимфната ни система. Когато сме под напрежение тимусната ни жлеза се свива, а именно в нея съзряват лимфоцитите, така необходими за имунния ни отговор.
Множество билки и хранителни добавки, също влияят доказано добре на лимфната система и могат да предотвратят лимфна стагнация. Сред тях са конския кестен, плодовете от глог, лепка (Galium aparine) както и добавката арабиногалактан.
АНЕТА БОНЕВА
Създадел на рецепти само с растителни продукти и страстен почитател на вкусната здравословна храна
💜 Книгата е страхотна! 💜
„Вече пробвах няколко рецепти от книжката и съм изключително доволна! Най-голямата ми слабост са десертите и от тук взех страхотни идеи за здравословни изкушения, които мога да правя и за бебето си, без да трупам празни калории“.
– Мария Павлова
