Съвременната храна е доста богата на захар. Това изобилие е една от основните причини за голямото количество погълнати калории и непрекъснато увеличаващите се случаи на затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Но на какво се дължи неустоимото ни желание за сладко? Как можем да го спрем веднъж завинаги? Вярвате или не, то си има своето еволюционно обяснение. Нашите ранни предци били биологично подтикнати да търсят сладки храни, като плодове и мед. Консумацията на захари им помагала да натрупат телесни мазнини, което било от съществено значение за оцеляването в периоди на недостиг на храна.
Също така мозъците ни имат система за възнаграждение, която ни помага да оцелеем като вид. Храната е естествена награда и консумирането на храни с високо съдържание на мазнини, сол или захар, като сладолед, шоколад или пържени картофи, стимулира системата за възнаграждение на нашия мозък. Редица изследвания установяват, че захарта влияе на мозъка по същия начин както пристрастяващите вещества: никотин, кокаин и морфин. Тя причинява отделяне на ендорфини, които са естествени опиати за тялото (така наречените „хормони на щастието“). Най-важното е, че влияе върху нивото на допамин – невротрансмитерът, който помага за работата на мозъка и влияе директно върху центровете на удоволствието.
Редовното ядене на сладки неща променя мозъка така, че той да стане толерантен към захарта. Това води до порочен цикъл на желание и нужда от повече захар.