В митологията ябълката е добре познат символ на любовта,
брака, младостта, плодородието, дълголетието и безсмъртието.
Християнската традиция я свързва с изкушението и първородния
грях. Древноскандинавската богиня Идун пазела чудесни златни
ябълки, благодарение на които боговете запазвали вечната си
младост.
За китайците ябълката означава мир и съгласие, а ябълковият
цвят е символ на красотата. В китайския език думите, означаващи
„ябълка“ и „мир“, имат сходно звучене, но и думата болест –
също. Може би затова в Китай не е прието да се носят ябълки на
болен човек.
Гърците посвещавали ябълката на Венера като знак за
любов и желание – тя е сватбен символ, олицетворяващ
предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои,
младоженците си разделяли ябълка. Ерида, богинята на раздора,
подхвърлила златна ябълка с надпис „За най-прекрасната“, която
после станала „ябълката на раздора“, щом Парис я дал на
Афродита – най-красивата сред трите богини – Хера, Атина и
Афродита. За благодарност Афродита го наградила с любовта на
прекрасната Елена, заради което и започнала Троянската война.
Ябълковото дърво се асоциирало със здраве и безсмъртие.