Тази статия е написана по материали от книгата „Ензимния фактор“ на световноизвестният японски гастроентеролог д-р Хироми Шиния.
Мляко и млечни продукти в ежедневието - ЧАСТ 1
Млякото и децата
Млякото е първото нещо, което малкото бебе консумира. Децата започват да обожават мляко от най-ранна детска възраст. Децата биват насърчавани да пият мляко на училищните закуски. Млякото се смята за „храната на живота“.
Но защо все повече хора страдат от лактозна непоносимост или алергия към млечните продукти?
Според японския доктор Хироми Шиния, световен гастроентеролог, „за да се разбере защо някой е заболял, е необходимо да се разучи цялата история на начина му на хранене – с други думи, какво яде, кога и колко често се храни. Например, здравните резултати на хората, които пият прясно мляко, дори и по една чаша всеки ден, ще се различават в зависимост от това, дали са започнали скоро след като са се родили или са свикнали да консумират този продукт вече като възрастни“.
Д-р Шиния казва: „Когато разглеждах историята на начина на хранене на болни от рак пациенти, открих, че обикновено тяхната диета се състои главно от животински белтъчини и млечни продукти, като месо, яйца и мляко. По-късно научих, че има пряка зависимост между това, кога една личност развива дадена болест и времето и честотата, с която същата личност е консумирала гореспоменатите продукти; с други думи, колкото в по-ранна възраст и колкото по-често едно лице е консумирало животински продукти (особено месо и млечни произведения), толкова по-бързо той или тя развива определени болести“.
Защо млякото, продавано в магазините, е окислена мазнина?
Пресните храни се смятат за добри за тялото, защото освен че съдържат много ензими, не са окислени. Окисляването става, когато материята се свързва с кислорода и „ръждясва“. Ние всеки ден сме свидетели как храната „ръждясва“. Например, когато пържим нещо, олиото обикновено губи цвета си и потъмнява до черно. Ябълките и картофите също така променят цвета си и покафеняват, малко след като са обелени. Всичко това се дължи на влиянието на кислорода във въздуха. Когато тези оксидирани храни навлизат в тялото, се образуват свободните радикали, които често пъти се характеризират като „лоши момчета“, но всъщност те имат една съществена функция – могат да убиват вирусите, бактериите, плесените и да потискат инфекциите. Когато обаче броят на свободните радикали надхвърли определено равнище, клетъчните мембрани и ДНК на клетките започват да се разрушават и постепенно започват да се появяват здравни проблеми.
Свободните радикали имат силна окислителна способност – способността да предизвикват „ръждясване“. Ние разполагаме със средства да неутрализираме свободните радикали – това са антиоксидантните ензими. Когати прехвърлим 40-те години обаче, количеството на антиоксидантните ензими в тялото ни внезапно намалява. Има теории, че много болести, свързани с начина на живот, се проявяват в периода на навършване на 40 години именно поради намаляването на този ензим.
Преди да бъде обработено, млякото съдържа много добри елементи. Например, в него има много видове ензими, които разграждат лактозата; липаза, която разгражда мазнините; протеаза – ензим, който разгражда белтъчините. В естествено състояние млякото също така съдържа лактоферин, който има антиоксидантно, противовъзпалително, антивирусно и имунорегулиращо действие.
Млякото, продавано в магазините, обаче загубва тези си добри качества по време на предварителната обработка. Преработвателният процес е следният: първо, към вимето на кравата се прикачва доилен апарат, който изтегля млякото, което временно се съхранява в резервоар. Събраното от фермите мляко се транспортира до още по-голяма цистерна в цех, където се центрофугира и хомогенизира. Крайният продукт от този процес е хомогенизираното мляко. Докато трае хомогенизацията обаче, мазнините в суровото мляко се свързват с кислорода от въздуха и се превръщат в хидрогенирана (окислена) мазнина. Хидрогенирна мазнина означава мазнина, която е оксидирана твърде много и би могла да се нарича и „ръждясала“. Както всички окислени мазнини, и тази е вредна за тялото. Но производственият процес на млякото не свършва с това. Преди да се насочи към пазара, хомогенизираното мляко се пастьоризира на висока температура (между 72 градуса С и 150 градуса С) с цел да се потисне разпространението на различни микроби и бактерии.
С какво да заместим кравето мляко в рецептите? – отговор на този въпрос вижте ТУК.
АНЕТА БОНЕВА
Създадел на рецепти само с растителни продукти и страстен почитател на вкусната здравословна храна
💜 Книгата е страхотна! 💜
„Вече пробвах няколко рецепти от книжката и съм изключително доволна! Най-голямата ми слабост са десертите и от тук взех страхотни идеи за здравословни изкушения, които мога да правя и за бебето си, без да трупам празни калории“.
– Мария Павлова
